2 ДЕКЕМВРИ 2021 ✝ Св. Порфирий Кавсокаливит

АВТОР: Св. Порфирий Кавсокаливит, ПРЕВОД: Константин Константинов

“Приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани” (Мат. 20:13-16).

На пръв поглед изглежда, че не е справедливо този, който е започнал да се труди в последния момент, да получи същото възнаграждение с този, който се трудил от самото начало, от първия час. Но това е изкуството на учителя – да открие на учениците какво е значението на това.

Това, което има значение, не е дали се молиш цял ден, а как се молиш. И пет минути да се молиш, а някой друг да се моли цял ден, с твоите пет минути можеш да получиш по-голяма награда от онзи, който цял ден се е подвизавал в молитва.

И още нещо. Не стига, че този клет човек, който дошъл в последния момент, в единадесетия час, загубил целия си живот в суетни неща и е бил далеч от щастието и радостта, та нима сега Бог да не му даде възнаграждение, след като е пожелал да се потруди ли? Пожелал го е с копнеж и с цялото си сърце. Преживял го е, молил се е пет минути в края на деня, но е било молитва, сърцето му се отворило и пламенно и божествено говорил с Христос. Неговата молитва си заслужавала. Докато другият се молил лениво цял ден. Изморил се; обаче това няма стойност. Умората е телесна, голяма и напразна, когато не се съпровожда от отварянето на сърцето. Бог така устройва нещата, според сърцето на човека.

Добре ли го казах?

Източник: https://sveticarboris.net/2015/10/16/%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0/?fbclid=IwAR1QWE8k8_x0wuotKqzDQo5BOiIRvEu8pe6HszdMWLeO1K09oVOzKaygGWc